Идеята за тази разкошна екскурзия не беше наша. Всъщност на 14.01.2015 с Божко отпразнувахме сребърната си сватба. Като много други празници в нашия живот, и този бе отбелязан на дистанция един от друг (Божидар беше на рейс). Това обаче не го направи по-малко значим за нас и семейството ни. Та в този ред на мисли си получихме съответните поздрави и ПОДАРЪЦИ разбира се :). А най-вълнуващия подарък беше от сина ни. Мислейки си за нашата симпатия към руския език, руските филми и въобще всичко руско, Светлуш ни изненада с билети за балетна премиера на Большой театр. И така, на 11 март трябваше да сме в Москва ;).
Подготовката за пътуването ни започна леко инфарктно. Отначало дори не знаехме дали Божидар ще се е върнал в началото на март. Слава богу, като никога, смяната на този му рейс се осъществи малко по-рано от очакваното и още през февруари той си беше у дома. На бърза ръка решихме, че след като ще ходим до Москва, ще е грехота де не видим и Санкт Петербург, така че маршрутът беше готов. След това се захванахме да проучим какво още е нужно. С лека изненада разбрах, че ще са ни нужни визи и съответните документи за тях - застраховка, снимки и някакво потвърждение от руска туристическа агенция, че ще организира нощувките ни. Само дето още преди да започнем процедурата, Божко вече беше резервирал хотели от booking.com и нямахме идея къде да търсим такава туристическа агенция. На помощ дойде Ралица от Виа Орбита - Пловдив, която ни насочи към агенция Аеро Тур ММ - те организирали издаването на руски визи. Обадихме се, и срещу 20 лв. отгоре (визата струва 69 лв.) всичко беше готово. Дадохме си паспортите и след две седмици разполагахме с вълебните печати в тях :). А за полетите ни съдействаха от агенция ММ Травел, които намериха доста удобни полети на горе-долу човешка цена. Вече бяхме доста закъснели и директните полети от Пловдив до Домодедово бяха станали безумно скъпи, така че щяхме да летим с връзки от София.
Все пак най-приятната част от подготовката беше разглеждането на всевъзможни туристически сайтове с цел избор на забележителностите, които да разгледаме, начините за транспорт до тях и всякакви други подробности. Заредих на телефона две приложения за offline навигация (iGo и City Maps) и изнудих Божко да ми подари карта памет за таблетчето ми (паметта му не стигаше и за картите). Основният извод, който успях да си направя от цялата тази подготовка беше, че няма начин времето да ни е стигне. Щяхме да стоим по три дни и в двата града, а според моите сметки, трябваше да доста повече. Както и да е, направих някакви груби планове за маршрутите ни по дни, за всеки случай си ги разпечатах заедно с картите на метрото, сметнах приблизително какви пари ще са ни необходими за транспорт и входове на музеи, и започнах да броя дните до тръгването.
Ден първи - 10.03.2015
След като няколко дни редих и пренареждах пътни чанти, очакваният 10 март дойде. Първият ни полет беше от София през Франкфурт до Москва - Домодедово с Луфтханза. Ето ме там :):
А това са опитите ми да снимам по време на полета - залезът беше страхотен, а нощна Москва от птичи поглед на 10000 м. височина е нещо забележително:
Полетите бяха много приятни, кацнахме си по разписание и към 23,30 часа вече бяхме на летище Домодедово. Първите ми впечатления от него бяха, че е някак хаотично, стори ми се тясно и пренаселено. Преди да тръгнем, се бяхме притеснили, че като кацнем ще е толкова късно, че метрото няма да работи. По тази причина, Божко беше ангажирал предварително таксиметрова компания, от която да ни посрещнат и закарат до хотела. Оказа се, че напразно сме се тревожили - на летището беше пълно с всякакви частници, които си предлагаха услугите за превоз до града. Както и да е, нас все пак ни чакаше шофьор с табела, който се оказа много приветлив и учтив. На въпроса дали предпочитаме пътя през центъра или околовръстния, ние естествено моментално избрахме през центъра (без изобщо да имаме представа за какво говорим). Качихме се в чистичка Тойота и потеглихме към Москва. От летището до хотела бяха над 40 километра, но изобщо не ги усетих. Въпреки късния час, движението си беше доста оживено, лампите светеха, навсякъде имаше все по-сгъстяващи се постройки. Още от там ме впечатлиха огромни жилищни сгради, по-големи и от най-грамадните панелки и в Пловдив, и във Варна. Съвсем неусетно, зяпайки наоколо осъзнах, че вече се движим по централните булеварди на Москва - подминахме сградата ма МГУ, после до нас се виждаше Москва река, а съвсем малко пред нас имаше огромна кула с петолъчка. С Божко се спогледахме, доволно ухилени, а после таксито зави встрани и явно се насочи към хотела ни. Повъртяхме се още малко из улиците, и когато пред нас се появи огромна сграда, цялата осветена в синьо-лилаво, Божидар предположи, че това е нашият хотел. Аз доста пренебрежително отхвърлих идеята - стори ми прекалено луксозно, но колкото повече се приближавахме, толкова по-ясно ставаше, че сме се запътили натам:
Това всъщност се оказа хотелски комплекс "Измайлово", състоящ се от няколко хотела с имена на гръцки букви - Бета, Гама, Делта... . Нашият се казваше Вега Хотел и на снимката е вторият отляво.
На рецепцията ни посрещна младичка администраторка и след като се представихме, ни шашна с въпрос дали не бихме искали шампанско, докато оформя регистрацията ни. Малко ошашавено казахме, че не искаме, но после доста се посмяхме на реакцията си. Божко ме скъса от майтап, че както съм била обута с дънките с навити крачоли (ами дълги са ми), само шампанско ми липсва. Както и да е, регистрирахме се, получихме стая на 27-я етаж с панорама и доволни се нагласихме да спим.
Явно се бяхме доста превъзбудени, защото въпреки късния час, не спахме кой знае колко много. Още повече, че отоплението работеше с пълна сила, в стаята беше около 25 градуса, и моят навик да се завивам до ушите определено не ми беше от полза. Както и да е, на сутринта скокнахме рано-рано и се запътихме да закусваме. В ресторанта имаше няколко отрупани шведски маси, аз естествено както обикновено се натъпках до горе (Божко принципно се срамува и после огладнява бързо-бързо) и се запътихме да рзглеждаме Москва. Преди да излезем от хотела, от една от будките във фоайето си купихме местна 3G сим-карта за достъп до интернет (с която после брахме доста ядове), за да имаме достъп до GoogleMaps (Божко обикновено няма вяра на моите offline навигации, а аз нямам против да си имаме интернет по пътя) и потеглихме към най-близката метростанция.
Станция Партизанская се намира в непосредствена близост до хотелския ни комплекс, така че след десетина минути вече бяхме на касата на метрото. Добре, че бях проучила предварително какви са алтернативите за карти и жетони, защото там имаше една сърдита лелка, която първо ни се скара, че не я слушаме, а после ни продаде тридневни карти за целия градски транспорт. Така въоръжени с картите, се запътихме към входа и ескалаторите надолу. Първото, което ми направи впечатление, бяха вечно бързащите московчани. Нашето лежерно настроение никак не се връзваше със забързания поток хора, който просто ни повличаше с темпото си. Както и да е, тук моята предварителната подготовка си каза думата, и доста ориентирано се насочихме към нужната ни линия.
Влакчетата на метрото бяха много редовни и бързи, и макар да ми се видяха доста по-старички от тези, с които се возихме във Виена, пътуването с тях си е достатъчно комфортно. В цялото метро има безплатен WiFi и почти всеки пътуващ или е забил нос в телефона или таблета, или чете електронна книга.
Нашата спирка на път за центъра беше станция Площад Революции. След като слязохме от влакчето, първото което видяхме бяха излъсканите муцуни на бронзовите статуи на кучетата на граничаря и бързащи хора, които минавайки край тях, пътьом ги попипват. Тук има местно поверие, че трябва да докоснеш носа на кучето за късмет (както се казва при студентите "100-процентная гарантия от незачета"), а ако искаш да се избавиш от нещастна любов, трябва да го помилваш по лапичката. Естествено, нямаше начин да не ги пипнем и ние:
Излизайки от метростанцията, се впечатлихме колко надълбоко е тя. Ескалаторът сякаш няма край. Всички пътуващи се редят в колонка в дясната му част, като дават възможност на много бързащите да ги изпреварват отдясно. Ние не бяхме много бързащи, така че се повозихме нагоре, походихме до изхода на свързаната станция Театральная и се озовахме в центъра на Москва, точно срещу Большой театр.
Естествено, първоначално се насочихме натам за да поснимаме, а и да се ориентираме къде точно трябва да идем вечерта за дългоочакваната премиера. Точно до Болшой театр ме впечатли помпозната сграда на ЦУМ и издокарания портиер на входа му:
Повъртяхме се там, позяпахме, пощракахме и се запътихме към Червения площад. За да стигнем до там, според телефона ми, трябваше да вървим покрай една огромна сграда, която със закъснение осъзнахме, че всъщност е Държавната дума.
Подминахме я и се озовахме на един доста голям площад с красив паметник на конник и разкошна сграда зад него. Навигаторът в телефона казваше, че почти сме стигнали на Червения площад, а мястото на което бяхме никак не приличаше на това, което очаквахме. Когато приближихме, видяхме че всъщност сме пред Националния музей и паметника на маршал Жуков пред него.
Повъртяхме се малко там, и се запътихме надясно, където решихме, че е Червения площад. Оказа се обаче, че сме се насочили към Александровский сад, от който всъщност е входът към Кремъл. На практика се заблудихме, защото встрани се виждаха кулите на Кремъл, но ние се падахме зад тях. Както и да е, походихме, навигаторът каза, че се отдалечаваме от Червения Площад, а ние заинатено искахме да се озовем там, и затова се върнахме. Заобиколихме Националния музей и подминавайки го се озовахме пред Площада.
Червеният площад е огромен. В средата му имаше някакви постройки, вероятно остатъци от базар, които в момента се демонтираха. Въпреки мотаещите се работници и машини, впечатлението за нещо грамадно си остава. Вляво от музея има много красива действаща църква - Казанский собор. Направи ни впечатление, че когато жените влизат вътре, или си вдигаха качулките, или си връзваха шаловете на главите. Явно е прието да са с покрити коси, защото същото се повтаряше във всеки действащ храм.
Поснимахме се малко зад Националния музей и се запътихме към мавзолея на Ленин. Като приближихме обаче видяхме, че е затворен за посетители в момента, така че не можахме да видим мумията му. Затова пък снимахме самия мавзолей, който ми изглеждаше някак странно малък спрямо размерите на всичко наоколо.
След мавзолея се запътихме към църквата Свети Василий Блажени. Отдалеч изглежда невероятно - като излязла от руските приказки. За съжаление беше точно срещу слънцето, и можахме да я снимаме чак когато влязохме в сянката и:
В момента е църквата е музей и успях да накарам Божко да влезем вътре. Да си призная честно, доста бързо съжалих, че го направих. Цялото пространство вътре е преградено на множество малки помещения, в които има изложени исторически експонати. Не ме впечатлиха, аз очаквах и вътре да видя красоти като по фасадата и определено се разочаровах. Естествено, поснимах малко, но най-хубави се оказаха снимките отвисоко към площада и Кремъл.
След като излязохме от музея, оставаше да разгледаме и Кремъл. Насочихме се обратно към Александровский сад, откъдето се влиза в Кремъл, но преди да стигнем до него попаднахме на Мемориала на незнайния воин, пред който има вечен огън и в момента се осъществяваше смяна на караула. Признавам си, че се впечатлих от сериозността и отдадеността на войниците. Гледката наистина е внушителна и много съжалявам, че не направих клипче, а само снимки:
След като изгледахме смяната на караула усетихме, че сме поогладнели, и се заудихме къде да хапнем нещо. В района имаше доста заведения, затова се вмъкнахме в едно, което беше нещо средно между пицария и ресторант-закусвалня на самообслужване. Обявените цени ни се видяха нормални и се наредихме. Божко си избра някаква пица, аз си насипах пилешко със сос и задушени зеленчуци и се насочихме да плащаме. Когато обаче касиерката ни каза дължимата сума направо се облещих - беше в пъти повече от очакваното. Като седнахме и разгледах касовата бележка, осъзнах че обявените цени са за 100 гр. от дадена манджа, и като я претеглят ситуацията става много по-различна от това, което си представях. Както и да е, изядох си безумно скъпото пилешко, а Божко пицата и се насочихме към Кремъл.
Вече бяхме достатъчно ориентирани в района, и през Александровский сад се насочихме към касите и входа на Кремъл. Още докато се подготвяхме в България, бях решила, че освен Соборная площад с катедралите, искам да разгледам и Оръжейната палата в Кремъл. Тя е музеят - съкровищница на Русия и определно ми се щеше да видя всичко там. Купихме си билети и се запътихме да влизаме вътре. Явно защото освен историческа забележителност, Кремъл е седалище на президента и на кой знае какви още институции, на входа имаше изключително сериозна проверка - за пореден път изпразвахме джобове и минавахме през металотърсачи.
Преминахме я и по Троицкий мост: се насочихме зад стените на крепостта. Леле, бяхме в Кремъл. Наистина усещането беше WoW!
Докато вървяхме, оглеждахме се наоколо и се опитвахме да осъзнаем къде сме, стигнахме до Ивановския площад, с всичките му оръдия:
Естествено те бяха прелюдия към господарите на площада - Цар Пушка и Цар Камбана. Ето ни и с тях:
След тях се насочихме към Соборная площад - площада с катедралите и камбанарията на Иван Грозни. Много е красив и впечатляващ, отвсякъде те ограждат кули и святкащи медно-златни кубета:
След като се помотахме и наснимахме, се насочихме към Оръжейната палата. Вътре не се снима, така че ще си останем само с хубавите спомени от колекциите вътре. Нагледахме са на руски, европейски и азиатски доспехи и въоръжения, богати колекции от златни и сребърни бижута, дарове за царете от къде ли не, каляски, разкошни дрехи от коронации, кралски регалии, яйца Фаберже и какво ли още не. В края на експозицията чак не се впечатлявах от богатствата там - толкова много бяха.
След всичките впечатления вече трябваше да се замислим за прибиране в хотела, защото вечерта имахме мероприятие и щеше да е добре да си починем поне мъничко. Запътихме се към най-близката метростанция, но пътьом минахме край нещо изключително симпатично - някакъв фонтан вероятно, в който имаше приказни герои. Все пак през март фонтана нямаше как да работи, но беше много атрактивно:
Вече бяхме доста поуморени, така че се завлякохме към метростанция Охотньй ряд и от там след около половин час се озовахме в хотела, последва едно бързо душче и се катурнахме да починем малко.
След час-два дойде време да се подготвим за кулминацията на пътуването ни. С истинско удоволствие се гримирах, облякох червената рокля, и се качих се на високи токчета. Божко също се излъска, сложи панталона с ръб и двамата под ръчичка се понесохме към Большой театр. Още от тук се чувствах празнично, все пак празнувахме сребърна сватба :). Пристигнахме съвсем навреме, около 18,40 вече бяхме пред театъра, показахме си разпечатаните още вкъщи електронни билети и влязохме. Във фоайето имаше издокарани хора, които не бързаха да заемат местата си. С удоволствие оставихме палтата си на гардероб (не помня откога не ми се беше случвало да го правя), купихме си програма, помотахме се малко и се запътихме да заемем местата си.
Балетът започна с малко закъснение (както си е редно) и представляваше нова, модернистична постановка на "Хамлет" върху музика на Шостакович. Не твърдя, че разбирам от балет, но с удоволствие гледах как се пресъздава събитие и се прави внушение само посредством съвременен танц. Хареса ми. По време на антракта успях да накарам Божко да ме снима, а и аз го щракнах за спомен:
След края на постановката, доволни от изминалия ден, се понесохме да се прибираме. След като излязохме от метростанцията до хотела, видяхме няколко заведения и осъзнахме, че всъщност сме доста гладни. И така се озовахме в "Крошка-картошка". Това е верига за бързо хранене, в която предлагат картоф, печен във фолио и объркан с масло, сирене и различни плънки по избор. Много е вкусно, а как върви с биричка :). Както и да е, хапнахме, пийнахме и на излизане от заведението за финал на вечерта, аз се озовах на земята. Не знам как стъпих, но просто се свлякох като торба. Слава богу, нямах контузии, и след още десетина минутки благополучно се бяхме прибрали в хотела и се приготвяхме да починем, защото и за следващия ден си имахме сериозен план.
Всички снимки от 11.03.2015 са тук.
За втория ни пълен ден в Москва бяхме предвидили разходка из тези части на града, които са на отсрещния бряг на Москва река (т.е. не от страната на Кремъл). За целта с метрото отидохме до станция Арбатская и пешком се запътихме към храма на Христос Спасител. Леко се пообъркахме в началото, поспорихме на къде трябва да вървим, но както и да е, последвахме съвета на iGo от телефона ми, и поехме. Вървейки нататък, минахме край голяма оградена сграда с доста сериозна охрана от военни. Впоследствие разбрахме, че това е Министерството на отбраната, но за съжаление не го снимахме. По пътя, на едно от поредните големи кръстовища, видяхме ясно Кремъл срещу нас, затова не можеше да не го снимам отново:
Повървяхме, минахме край Музея на изобразителното изкуство, но в интерес на истината не го огледахме много внимателно, защото вниманието ни вече беше ангажирано с извисяващата се пред нас сграда на храма. Както всичко в Москва, и той е грамаден, но освен това е и много красив.
Не можахме да го снимаме отпред, защото слънцето беше точно срещу нас, но като влязохме в сянката му, се постарахме да го обхванем доколкото можем. Много е красив, наистина е уникален:
Сега, като си гледам снимките, осъзнавам че сме останали много далеч от реалната визия на катедралата. Просто нямахме достатъчно далечна и висока позиция, от която да успеем да я обхванем в пълния и блясък. Но наистина е разкошна, а освен това е и действащ храм, в който понастоящем се помещава Патриаршията.
От него започва и Патриаршеския мост над Москва река, срещу който се вижда Кремъл, а има и великолепна панорама към Москва. Разходихме се по него, пощракахме още малко:
След храма Христос Спасител, бяхме решили да се поразходим по Арбат. Почудихме се дали да търсим метростанция за там, или не, но все пак решихме да походим до там. Така, че се върнахме до Арбатская площад, откъдето започва пешеходната улица:
Първото нещо, което ме впечатли на Арбат, бяха магазините за сувенири с прекрасни кехлибарени изделия, матрьошки, яйца Фаберже и кожени шапки по витрините. Много са атрактивни и красиви, но са и доста скъпи, така че просто се снимах с тях за спомен (досвидя ми се да си купя нещо).
Разходката ни по Арбатска си беше обиовено шляене по пешеходна улица - разглеждане на витрини, улични музиканти, художници.... . От време на време обаче пак осъзнавахме къде сме, защото току попадахме на някоя историческа сграда:
Ще ми се да отбележа, че все пак си беше март, и макар слънцето да светеше, подухваше остър ветрец, който започнахме все повече да усещаме, затова влязохме в едно кафенеда се постоплим. Там пийнахме чайче и обсъдихме накъде да продължим с разходката. Искахме да отидем до ресторант 'Золотой козленок' - това всъщност е истинското име на ресторант " Клод Моне" от любимия ни сериал "Кухня". Дилемата беше дали да вървим пеш или да търсим някакъв транспорт натам. Но все пак бяхме излезли на разходка, та че решихме да вървим. Отново заредих моето iGo, и потеглихме. И тук отново огромните Московски дистанции си казах думата - на картата изглеждаше не много далеч, но в действителност вървяхме, вървяхме, вървяхме, а сякаш стояхмеа едно място. И тук вече се заинатихме, и си казахме, че след като сме тръгнали, ще стигнем.
В края на Арбатска трябваше да завием надясно. Само че вляво виждахме единия от Сталинските небостъргачи - явно бяхме стигнали и до него, и нямаше начин да не го разгледаме. Оказа се, че сега това е сградата на някакво министерство (не помня кое точно беше).
Седемте Сталински небостъргача са строени през 50-те години на 20-ти век. Явно идеята е била да се емострира сила и мощ, и определено се е получило, като впоследствие архитектурния им стил бил наречен Социалистически ампир (Соц. имперски стил). Сградите наистина са много внушителни, просто с фотоапарата по никакъв начин не успях да ги обхвана.
От там трябваше да завием и да продължим по Новинский булевард, който по някое време започва да се нарича Садовая - Кудринская улица. Ходихме, ходихме, ... . Абе доста повървяхме, минахме край няколко музея, големи магазини на световни вериги, местни "шоколадница", Московския планетариум, после край Московския зоопарк. А местоназначението ни се приближаваше много бавничко, но все пак точката на екрана на навигацията се помръдваше :). И както се помръдваше, за малко да го изпуснем. Но все пак ето ни там:
Ресторант "Золотой козленок", чиято фасада е използвана за лице на "Клод Моне" от "Кухня" всъщност е пицария. Когато пристигнахме в средата на следобеда, вътре имаше няколко празни маси, и естествено италианско меню. А ние си искахме типично руските специалитети, и като се повъртяхме малко там, решихме, че ще дирим ресторант с традиционна кухня в района. И пак потеглихме. Малко след това съжалихме, защото осъзнахме, че сме много гладни, а традиционна кухня не намираме. Тогава решихме да вървим към най-близката метростанция, до която на картата беше отбелязан ресторант от "Крошка-картошка". Така и така си го харесахме предната вечер, а после с метрото щяхме да пообиколим най-известните му станции.
Първоначално бях планирала да обиколим всички станции от тази статия, но когато хапнахме осъзнахме, че сме изморени, а ще трябва да направим неколкократни прекачвания с доста дълги преходи по различните линии. Освен това наближаваше час пик, затова се ограничихме до станции Маяковская, Новослободская и Киевская. С две думи, интересни са, но са си метростанции - постоянен поток от забързани хора, който те влече, и някак си красотите им се загубват в лудото движение. Основното, което запомних е, че като цяло метрото е много дълбоко под земята - когато си на ескалатора, има моменти, в които не виждаш нито началото му, нито края му.
След като се помотахме из метрото, си взехме влакче за нашата станция, и се прибрахме в хотела. Бяхме доста изморени, а полетът ни за Петербург беше на следващата сутрин, затова побързахме да легнем да спим.
Всички снимки от ден трети са тук.
