Идеята за тази разкошна екскурзия не беше наша. Всъщност на 14.01.2015 с Божко отпразнувахме сребърната си сватба. Като много други празници в нашия живот, и този бе отбелязан на дистанция един от друг (Божидар беше на рейс). Това обаче не го направи по-малко значим за нас и семейството ни. Та в този ред на мисли си получихме съответните поздрави и ПОДАРЪЦИ разбира се :). А най-вълнуващия подарък беше от сина ни. Мислейки си за нашата симпатия към руския език, руските филми и въобще всичко руско, Светлуш ни изненада с билети за балетна премиера на Большой театр. И така, на 11 март трябваше да сме в Москва ;).
Подготовката за пътуването ни започна леко инфарктно. Отначало дори не знаехме дали Божидар ще се е върнал в началото на март. Слава богу, като никога, смяната на този му рейс се осъществи малко по-рано от очакваното и още през февруари той си беше у дома. На бърза ръка решихме, че след като ще ходим до Москва, ще е грехота де не видим и Санкт Петербург, така че маршрутът беше готов. След това се захванахме да проучим какво още е нужно. С лека изненада разбрах, че ще са ни нужни визи и съответните документи за тях - застраховка, снимки и някакво потвърждение от руска туристическа агенция, че ще организира нощувките ни. Само дето още преди да започнем процедурата, Божко вече беше резервирал хотели от booking.com и нямахме идея къде да търсим такава туристическа агенция. На помощ дойде Ралица от Виа Орбита - Пловдив, която ни насочи към агенция Аеро Тур ММ - те организирали издаването на руски визи. Обадихме се, и срещу 20 лв. отгоре (визата струва 69 лв.) всичко беше готово. Дадохме си паспортите и след две седмици разполагахме с вълебните печати в тях :). А за полетите ни съдействаха от агенция ММ Травел, които намериха доста удобни полети на горе-долу човешка цена. Вече бяхме доста закъснели и директните полети от Пловдив до Домодедово бяха станали безумно скъпи, така че щяхме да летим с връзки от София.
Все пак най-приятната част от подготовката беше разглеждането на всевъзможни туристически сайтове с цел избор на забележителностите, които да разгледаме, начините за транспорт до тях и всякакви други подробности. Заредих на телефона две приложения за offline навигация (iGo и City Maps) и изнудих Божко да ми подари карта памет за таблетчето ми (паметта му не стигаше и за картите). Основният извод, който успях да си направя от цялата тази подготовка беше, че няма начин времето да ни е стигне. Щяхме да стоим по три дни и в двата града, а според моите сметки, трябваше да доста повече. Както и да е, направих някакви груби планове за маршрутите ни по дни, за всеки случай си ги разпечатах заедно с картите на метрото, сметнах приблизително какви пари ще са ни необходими за транспорт и входове на музеи, и започнах да броя дните до тръгването.
Ден първи - 10.03.2015
След като няколко дни редих и пренареждах пътни чанти, очакваният 10 март дойде. Първият ни полет беше от София през Франкфурт до Москва - Домодедово с Луфтханза. Ето ме там :):
А това са опитите ми да снимам по време на полета - залезът беше страхотен, а нощна Москва от птичи поглед на 10000 м. височина е нещо забележително:
Полетите бяха много приятни, кацнахме си по разписание и към 23,30 часа вече бяхме на летище Домодедово. Първите ми впечатления от него бяха, че е някак хаотично, стори ми се тясно и пренаселено. Преди да тръгнем, се бяхме притеснили, че като кацнем ще е толкова късно, че метрото няма да работи. По тази причина, Божко беше ангажирал предварително таксиметрова компания, от която да ни посрещнат и закарат до хотела. Оказа се, че напразно сме се тревожили - на летището беше пълно с всякакви частници, които си предлагаха услугите за превоз до града. Както и да е, нас все пак ни чакаше шофьор с табела, който се оказа много приветлив и учтив. На въпроса дали предпочитаме пътя през центъра или околовръстния, ние естествено моментално избрахме през центъра (без изобщо да имаме представа за какво говорим). Качихме се в чистичка Тойота и потеглихме към Москва. От летището до хотела бяха над 40 километра, но изобщо не ги усетих. Въпреки късния час, движението си беше доста оживено, лампите светеха, навсякъде имаше все по-сгъстяващи се постройки. Още от там ме впечатлиха огромни жилищни сгради, по-големи и от най-грамадните панелки и в Пловдив, и във Варна. Съвсем неусетно, зяпайки наоколо осъзнах, че вече се движим по централните булеварди на Москва - подминахме сградата ма МГУ, после до нас се виждаше Москва река, а съвсем малко пред нас имаше огромна кула с петолъчка. С Божко се спогледахме, доволно ухилени, а после таксито зави встрани и явно се насочи към хотела ни. Повъртяхме се още малко из улиците, и когато пред нас се появи огромна сграда, цялата осветена в синьо-лилаво, Божидар предположи, че това е нашият хотел. Аз доста пренебрежително отхвърлих идеята - стори ми прекалено луксозно, но колкото повече се приближавахме, толкова по-ясно ставаше, че сме се запътили натам:
Това всъщност се оказа хотелски комплекс "Измайлово", състоящ се от няколко хотела с имена на гръцки букви - Бета, Гама, Делта... . Нашият се казваше Вега Хотел и на снимката е вторият отляво.
На рецепцията ни посрещна младичка администраторка и след като се представихме, ни шашна с въпрос дали не бихме искали шампанско, докато оформя регистрацията ни. Малко ошашавено казахме, че не искаме, но после доста се посмяхме на реакцията си. Божко ме скъса от майтап, че както съм била обута с дънките с навити крачоли (ами дълги са ми), само шампанско ми липсва. Както и да е, регистрирахме се, получихме стая на 27-я етаж с панорама и доволни се нагласихме да спим.
Явно се бяхме доста превъзбудени, защото въпреки късния час, не спахме кой знае колко много. Още повече, че отоплението работеше с пълна сила, в стаята беше около 25 градуса, и моят навик да се завивам до ушите определено не ми беше от полза. Както и да е, на сутринта скокнахме рано-рано и се запътихме да закусваме. В ресторанта имаше няколко отрупани шведски маси, аз естествено както обикновено се натъпках до горе (Божко принципно се срамува и после огладнява бързо-бързо) и се запътихме да рзглеждаме Москва. Преди да излезем от хотела, от една от будките във фоайето си купихме местна 3G сим-карта за достъп до интернет (с която после брахме доста ядове), за да имаме достъп до GoogleMaps (Божко обикновено няма вяра на моите offline навигации, а аз нямам против да си имаме интернет по пътя) и потеглихме към най-близката метростанция.
Станция Партизанская се намира в непосредствена близост до хотелския ни комплекс, така че след десетина минути вече бяхме на касата на метрото. Добре, че бях проучила предварително какви са алтернативите за карти и жетони, защото там имаше една сърдита лелка, която първо ни се скара, че не я слушаме, а после ни продаде тридневни карти за целия градски транспорт. Така въоръжени с картите, се запътихме към входа и ескалаторите надолу. Първото, което ми направи впечатление, бяха вечно бързащите московчани. Нашето лежерно настроение никак не се връзваше със забързания поток хора, който просто ни повличаше с темпото си. Както и да е, тук моята предварителната подготовка си каза думата, и доста ориентирано се насочихме към нужната ни линия.
Влакчетата на метрото бяха много редовни и бързи, и макар да ми се видяха доста по-старички от тези, с които се возихме във Виена, пътуването с тях си е достатъчно комфортно. В цялото метро има безплатен WiFi и почти всеки пътуващ или е забил нос в телефона или таблета, или чете електронна книга.
Нашата спирка на път за центъра беше станция Площад Революции. След като слязохме от влакчето, първото което видяхме бяха излъсканите муцуни на бронзовите статуи на кучетата на граничаря и бързащи хора, които минавайки край тях, пътьом ги попипват. Тук има местно поверие, че трябва да докоснеш носа на кучето за късмет (както се казва при студентите "100-процентная гарантия от незачета"), а ако искаш да се избавиш от нещастна любов, трябва да го помилваш по лапичката. Естествено, нямаше начин да не ги пипнем и ние:
Излизайки от метростанцията, се впечатлихме колко надълбоко е тя. Ескалаторът сякаш няма край. Всички пътуващи се редят в колонка в дясната му част, като дават възможност на много бързащите да ги изпреварват отдясно. Ние не бяхме много бързащи, така че се повозихме нагоре, походихме до изхода на свързаната станция Театральная и се озовахме в центъра на Москва, точно срещу Большой театр.
Естествено, първоначално се насочихме натам за да поснимаме, а и да се ориентираме къде точно трябва да идем вечерта за дългоочакваната премиера. Точно до Болшой театр ме впечатли помпозната сграда на ЦУМ и издокарания портиер на входа му:
Повъртяхме се там, позяпахме, пощракахме и се запътихме към Червения площад. За да стигнем до там, според телефона ми, трябваше да вървим покрай една огромна сграда, която със закъснение осъзнахме, че всъщност е Държавната дума.
Подминахме я и се озовахме на един доста голям площад с красив паметник на конник и разкошна сграда зад него. Навигаторът в телефона казваше, че почти сме стигнали на Червения площад, а мястото на което бяхме никак не приличаше на това, което очаквахме. Когато приближихме, видяхме че всъщност сме пред Националния музей и паметника на маршал Жуков пред него.
Повъртяхме се малко там, и се запътихме надясно, където решихме, че е Червения площад. Оказа се обаче, че сме се насочили към Александровский сад, от който всъщност е входът към Кремъл. На практика се заблудихме, защото встрани се виждаха кулите на Кремъл, но ние се падахме зад тях. Както и да е, походихме, навигаторът каза, че се отдалечаваме от Червения Площад, а ние заинатено искахме да се озовем там, и затова се върнахме. Заобиколихме Националния музей и подминавайки го се озовахме пред Площада.
Червеният площад е огромен. В средата му имаше някакви постройки, вероятно остатъци от базар, които в момента се демонтираха. Въпреки мотаещите се работници и машини, впечатлението за нещо грамадно си остава. Вляво от музея има много красива действаща църква - Казанский собор. Направи ни впечатление, че когато жените влизат вътре, или си вдигаха качулките, или си връзваха шаловете на главите. Явно е прието да са с покрити коси, защото същото се повтаряше във всеки действащ храм.
Поснимахме се малко зад Националния музей и се запътихме към мавзолея на Ленин. Като приближихме обаче видяхме, че е затворен за посетители в момента, така че не можахме да видим мумията му. Затова пък снимахме самия мавзолей, който ми изглеждаше някак странно малък спрямо размерите на всичко наоколо.
След мавзолея се запътихме към църквата Свети Василий Блажени. Отдалеч изглежда невероятно - като излязла от руските приказки. За съжаление беше точно срещу слънцето, и можахме да я снимаме чак когато влязохме в сянката и:
В момента е църквата е музей и успях да накарам Божко да влезем вътре. Да си призная честно, доста бързо съжалих, че го направих. Цялото пространство вътре е преградено на множество малки помещения, в които има изложени исторически експонати. Не ме впечатлиха, аз очаквах и вътре да видя красоти като по фасадата и определено се разочаровах. Естествено, поснимах малко, но най-хубави се оказаха снимките отвисоко към площада и Кремъл.
След като излязохме от музея, оставаше да разгледаме и Кремъл. Насочихме се обратно към Александровский сад, откъдето се влиза в Кремъл, но преди да стигнем до него попаднахме на Мемориала на незнайния воин, пред който има вечен огън и в момента се осъществяваше смяна на караула. Признавам си, че се впечатлих от сериозността и отдадеността на войниците. Гледката наистина е внушителна и много съжалявам, че не направих клипче, а само снимки:
След като изгледахме смяната на караула усетихме, че сме поогладнели, и се заудихме къде да хапнем нещо. В района имаше доста заведения, затова се вмъкнахме в едно, което беше нещо средно между пицария и ресторант-закусвалня на самообслужване. Обявените цени ни се видяха нормални и се наредихме. Божко си избра някаква пица, аз си насипах пилешко със сос и задушени зеленчуци и се насочихме да плащаме. Когато обаче касиерката ни каза дължимата сума направо се облещих - беше в пъти повече от очакваното. Като седнахме и разгледах касовата бележка, осъзнах че обявените цени са за 100 гр. от дадена манджа, и като я претеглят ситуацията става много по-различна от това, което си представях. Както и да е, изядох си безумно скъпото пилешко, а Божко пицата и се насочихме към Кремъл.
Вече бяхме достатъчно ориентирани в района, и през Александровский сад се насочихме към касите и входа на Кремъл. Още докато се подготвяхме в България, бях решила, че освен Соборная площад с катедралите, искам да разгледам и Оръжейната палата в Кремъл. Тя е музеят - съкровищница на Русия и определно ми се щеше да видя всичко там. Купихме си билети и се запътихме да влизаме вътре. Явно защото освен историческа забележителност, Кремъл е седалище на президента и на кой знае какви още институции, на входа имаше изключително сериозна проверка - за пореден път изпразвахме джобове и минавахме през металотърсачи.
Преминахме я и по Троицкий мост: се насочихме зад стените на крепостта. Леле, бяхме в Кремъл. Наистина усещането беше WoW!
Докато вървяхме, оглеждахме се наоколо и се опитвахме да осъзнаем къде сме, стигнахме до Ивановския площад, с всичките му оръдия:
Естествено те бяха прелюдия към господарите на площада - Цар Пушка и Цар Камбана. Ето ни и с тях:
След тях се насочихме към Соборная площад - площада с катедралите и камбанарията на Иван Грозни. Много е красив и впечатляващ, отвсякъде те ограждат кули и святкащи медно-златни кубета:
След като се помотахме и наснимахме, се насочихме към Оръжейната палата. Вътре не се снима, така че ще си останем само с хубавите спомени от колекциите вътре. Нагледахме са на руски, европейски и азиатски доспехи и въоръжения, богати колекции от златни и сребърни бижута, дарове за царете от къде ли не, каляски, разкошни дрехи от коронации, кралски регалии, яйца Фаберже и какво ли още не. В края на експозицията чак не се впечатлявах от богатствата там - толкова много бяха.
След всичките впечатления вече трябваше да се замислим за прибиране в хотела, защото вечерта имахме мероприятие и щеше да е добре да си починем поне мъничко. Запътихме се към най-близката метростанция, но пътьом минахме край нещо изключително симпатично - някакъв фонтан вероятно, в който имаше приказни герои. Все пак през март фонтана нямаше как да работи, но беше много атрактивно:
Вече бяхме доста поуморени, така че се завлякохме към метростанция Охотньй ряд и от там след около половин час се озовахме в хотела, последва едно бързо душче и се катурнахме да починем малко.
След час-два дойде време да се подготвим за кулминацията на пътуването ни. С истинско удоволствие се гримирах, облякох червената рокля, и се качих се на високи токчета. Божко също се излъска, сложи панталона с ръб и двамата под ръчичка се понесохме към Большой театр. Още от тук се чувствах празнично, все пак празнувахме сребърна сватба :). Пристигнахме съвсем навреме, около 18,40 вече бяхме пред театъра, показахме си разпечатаните още вкъщи електронни билети и влязохме. Във фоайето имаше издокарани хора, които не бързаха да заемат местата си. С удоволствие оставихме палтата си на гардероб (не помня откога не ми се беше случвало да го правя), купихме си програма, помотахме се малко и се запътихме да заемем местата си.
Балетът започна с малко закъснение (както си е редно) и представляваше нова, модернистична постановка на "Хамлет" върху музика на Шостакович. Не твърдя, че разбирам от балет, но с удоволствие гледах как се пресъздава събитие и се прави внушение само посредством съвременен танц. Хареса ми. По време на антракта успях да накарам Божко да ме снима, а и аз го щракнах за спомен:
След края на постановката, доволни от изминалия ден, се понесохме да се прибираме. След като излязохме от метростанцията до хотела, видяхме няколко заведения и осъзнахме, че всъщност сме доста гладни. И така се озовахме в "Крошка-картошка". Това е верига за бързо хранене, в която предлагат картоф, печен във фолио и объркан с масло, сирене и различни плънки по избор. Много е вкусно, а как върви с биричка :). Както и да е, хапнахме, пийнахме и на излизане от заведението за финал на вечерта, аз се озовах на земята. Не знам как стъпих, но просто се свлякох като торба. Слава богу, нямах контузии, и след още десетина минутки благополучно се бяхме прибрали в хотела и се приготвяхме да починем, защото и за следващия ден си имахме сериозен план.
Всички снимки от 11.03.2015 са тук.
За втория ни пълен ден в Москва бяхме предвидили разходка из тези части на града, които са на отсрещния бряг на Москва река (т.е. не от страната на Кремъл). За целта с метрото отидохме до станция Арбатская и пешком се запътихме към храма на Христос Спасител. Леко се пообъркахме в началото, поспорихме на къде трябва да вървим, но както и да е, последвахме съвета на iGo от телефона ми, и поехме. Вървейки нататък, минахме край голяма оградена сграда с доста сериозна охрана от военни. Впоследствие разбрахме, че това е Министерството на отбраната, но за съжаление не го снимахме. По пътя, на едно от поредните големи кръстовища, видяхме ясно Кремъл срещу нас, затова не можеше да не го снимам отново:
Повървяхме, минахме край Музея на изобразителното изкуство, но в интерес на истината не го огледахме много внимателно, защото вниманието ни вече беше ангажирано с извисяващата се пред нас сграда на храма. Както всичко в Москва, и той е грамаден, но освен това е и много красив.
Не можахме да го снимаме отпред, защото слънцето беше точно срещу нас, но като влязохме в сянката му, се постарахме да го обхванем доколкото можем. Много е красив, наистина е уникален:
Сега, като си гледам снимките, осъзнавам че сме останали много далеч от реалната визия на катедралата. Просто нямахме достатъчно далечна и висока позиция, от която да успеем да я обхванем в пълния и блясък. Но наистина е разкошна, а освен това е и действащ храм, в който понастоящем се помещава Патриаршията.
От него започва и Патриаршеския мост над Москва река, срещу който се вижда Кремъл, а има и великолепна панорама към Москва. Разходихме се по него, пощракахме още малко:
След храма Христос Спасител, бяхме решили да се поразходим по Арбат. Почудихме се дали да търсим метростанция за там, или не, но все пак решихме да походим до там. Така, че се върнахме до Арбатская площад, откъдето започва пешеходната улица:
Първото нещо, което ме впечатли на Арбат, бяха магазините за сувенири с прекрасни кехлибарени изделия, матрьошки, яйца Фаберже и кожени шапки по витрините. Много са атрактивни и красиви, но са и доста скъпи, така че просто се снимах с тях за спомен (досвидя ми се да си купя нещо).
Разходката ни по Арбатска си беше обиовено шляене по пешеходна улица - разглеждане на витрини, улични музиканти, художници.... . От време на време обаче пак осъзнавахме къде сме, защото току попадахме на някоя историческа сграда:
Ще ми се да отбележа, че все пак си беше март, и макар слънцето да светеше, подухваше остър ветрец, който започнахме все повече да усещаме, затова влязохме в едно кафенеда се постоплим. Там пийнахме чайче и обсъдихме накъде да продължим с разходката. Искахме да отидем до ресторант 'Золотой козленок' - това всъщност е истинското име на ресторант " Клод Моне" от любимия ни сериал "Кухня". Дилемата беше дали да вървим пеш или да търсим някакъв транспорт натам. Но все пак бяхме излезли на разходка, та че решихме да вървим. Отново заредих моето iGo, и потеглихме. И тук отново огромните Московски дистанции си казах думата - на картата изглеждаше не много далеч, но в действителност вървяхме, вървяхме, вървяхме, а сякаш стояхмеа едно място. И тук вече се заинатихме, и си казахме, че след като сме тръгнали, ще стигнем.
В края на Арбатска трябваше да завием надясно. Само че вляво виждахме единия от Сталинските небостъргачи - явно бяхме стигнали и до него, и нямаше начин да не го разгледаме. Оказа се, че сега това е сградата на някакво министерство (не помня кое точно беше).
Седемте Сталински небостъргача са строени през 50-те години на 20-ти век. Явно идеята е била да се емострира сила и мощ, и определено се е получило, като впоследствие архитектурния им стил бил наречен Социалистически ампир (Соц. имперски стил). Сградите наистина са много внушителни, просто с фотоапарата по никакъв начин не успях да ги обхвана.
От там трябваше да завием и да продължим по Новинский булевард, който по някое време започва да се нарича Садовая - Кудринская улица. Ходихме, ходихме, ... . Абе доста повървяхме, минахме край няколко музея, големи магазини на световни вериги, местни "шоколадница", Московския планетариум, после край Московския зоопарк. А местоназначението ни се приближаваше много бавничко, но все пак точката на екрана на навигацията се помръдваше :). И както се помръдваше, за малко да го изпуснем. Но все пак ето ни там:
Ресторант "Золотой козленок", чиято фасада е използвана за лице на "Клод Моне" от "Кухня" всъщност е пицария. Когато пристигнахме в средата на следобеда, вътре имаше няколко празни маси, и естествено италианско меню. А ние си искахме типично руските специалитети, и като се повъртяхме малко там, решихме, че ще дирим ресторант с традиционна кухня в района. И пак потеглихме. Малко след това съжалихме, защото осъзнахме, че сме много гладни, а традиционна кухня не намираме. Тогава решихме да вървим към най-близката метростанция, до която на картата беше отбелязан ресторант от "Крошка-картошка". Така и така си го харесахме предната вечер, а после с метрото щяхме да пообиколим най-известните му станции.
Първоначално бях планирала да обиколим всички станции от тази статия, но когато хапнахме осъзнахме, че сме изморени, а ще трябва да направим неколкократни прекачвания с доста дълги преходи по различните линии. Освен това наближаваше час пик, затова се ограничихме до станции Маяковская, Новослободская и Киевская. С две думи, интересни са, но са си метростанции - постоянен поток от забързани хора, който те влече, и някак си красотите им се загубват в лудото движение. Основното, което запомних е, че като цяло метрото е много дълбоко под земята - когато си на ескалатора, има моменти, в които не виждаш нито началото му, нито края му.
След като се помотахме из метрото, си взехме влакче за нашата станция, и се прибрахме в хотела. Бяхме доста изморени, а полетът ни за Петербург беше на следващата сутрин, затова побързахме да легнем да спим.
Всички снимки от ден трети са тук.
Ден четири - 13.03
На сутринта трябваше да станем доста рано, защото полетът за Петербург беше в 10 часа от летище Домодедово, а самото летище е на повече час път от центъра. Първоначално смятах да пътуваме с метрото до станция Павелецкий вокзал, откъдето да вземем влакче. В последния момент обаче решихме да продължим до станция Домодедовская, откъдето има често автобуси до летището. В 7 часа сутринта освободихме стаята, казахме "чао" на Москва, и потеглихме. Сравнително нормално се придвижихме до летището (като изключим задръстването на магистралата поради ремонт, където автобусът пълзеше и нервно се притеснявахме да не изпуснем полета), където отново ни направи неприятно впечатление хаосът там. Ще спомена само, че в рамките на 30-на минути три пъти смениха гейтът за излитане на нашия полет. Обаче имаше хубаво кафене, където закусихме и пийнахме кафенце, а впоследствие багажът ни си пристигна безпроблемно в Петербург.
Самият полет беше много приятен. Самолетът на Аерофлот беше с доста разредено подредени кожени седалки (т.е беше много по-широко и комфортно от всички, които съм ползвала досега). Времето беше великолепно, непрекъснато зяпах земята под себе си и съвсем неусетно осъзнах, че пристигаме. Пред себе си виждах град, заобиколен от много вода, през който проблясваха сребристи ивици на реките. Колкото повече се снижавахме обаче, толкова повече осъзнавах, че белите неподвижни кръгове в Ладожкото езеро всъщност са лед, а и най-голямата река (явно Нева) е неподвижно скована и замръзнала. Това означаваше, че разходката с лодка (т. нар. метеор) до замъка Петерхоф и по каналите май ще отпадне от програмата ни :(. За съжаление, докато умувахме лед ли е това, или не, самолетът се снижи толкова, че нямаше какво да снимам.
Както и да е, кацнахме и доста бързичко се изнесохме в летище Пулково. За разлика от Домодедово, то ми се стори доста по-организирано, просторно и съвременно. Взехме си багажа и се насочихме към спирката, от която се взема автобус за най-близката свързана метростанция - Московская. Рейсчето беше доста претъпкано, някакви частници събираха таксите за превоз, но тръгна почти веднага, след като се качихме, така че си седнахме, затрупани от пътни чанти и се заоглеждахме. Сравнително бързо достигнахме до спирката, на която трябваше да слезем, а почти до нея беше входът за метростанцията. В Петербургското метро се влиза с жетон (входът за Московското беше с електронен билет), и леко се помотахме, докато пресметнем колко жетона ще ни трябват. Решихме обаче, че няма да се запасяваме, а ще си купуваме при необходимост, тъй като знаехме, че хотелът ни е центъра на града, и нямаше да ни се налага ежедневно да го ползваме за придвижване. Та така, с едно прехвърляне между линиите, се придвижихме до станция Адмиральтейская, от която според навигацията беше най-удобно да стигнем до "Петр Отель", за който имахме резервация. Леко притеснени дали няма да се изгубим потеглихме пеш към хотела, но макар да бяхме с всичкия си багаж, след около 15 минутки Божко съзря фасадата му. Изглеждаше ми малко странно миниатюрен и доста стар за четиризвезден хотел, но външния му вид се компенсира от уникалното място, на което се намира - точно срещу Адмиралтейството и между Дворцовая площадь и Исакиевский собор. С други думи, на пъпа на града, на пешеходно разстояние от най-големите му забележителности! А вътрешността му също си струва - намира се в стара реставрирана сграда, с всички съвременни удобства(модерни асансьори, разкошни бани, ...), но изцяло е запазил старинната си атмосфера - огромни стаи с много високи тавани, стръмни вътрешни стълбища, собствен двор.
След като се регистрирахме, побързахме да излезем, тъй като денят напредваше, а искахме да видим колкото е възможно повече забележителности до вечерта. Естествено, първата разходка беше до Адмиралтейството - все пак беше точно срещу нас:
От парка пред него просто завихме надясно и вече виждахме пред нас извисяващата се Александровская колона, в центъра на Дворцовая площадь:
Докато приближавахме площада, осъзнавахме колко огромен е той. В единия му край е сградата на Зимния дворец, в който в момента се помещава Ермитажът, в средата му се извисява Александровската колона, а другия му край е заобиколен от дъгата на Генералния щаб, в средата на който е Триумфалната арка. Тя свързва площада с Большая морская улица, която от своя страна води към Невский проспект:
Повъртяхме се из площада, поснимахме и се насочихме към Ермитажът. Малко се чудихме, дали вече не е твърде късно за посещение там, но решихме да влезем. Не знам как да опиша впечатленията си от него. Много е красив, богат, разкошен... В няколко от крилата на двореца е запазено оригиналното обзавеждане - например централното стълбище, златната стая, изумрудената стая:
Явно и колекциите му са много богати, и съответно разглеждането им в рамките на два-три часа е абсолютно невъзможно. След като преминахме през няколко десетки стаи и поне десетина коридора с всевъзможни картини, гоблени, статуи, даже килими, в един момент осъзнах, че всички ми изглеждат еднакви - много красиви, но изморяващи. И тогава си тръгнахме. Признавам, че не разбирам от изкуство и не съм в състояние да схвана гениалността на едно или друго произведение. Затова в спомените ми май ще остане впечатлението за красота, богатство и разточителен разкош.
След като излязохме от Ермитажа, поехме на разходка из улиците на Петербург. Минахме под Триумфалната арка и по Большая морская улица стигнахме до Невский проспект. Повървяхме по него, после завихме по една улица, на която видяхме да продават блини. И както бяхме прегладнели, естествено веднага се насочихме към тях. Този път Божко избра шоколадови блини, а аз някакви с пълнеж от маринована риба. Ами завиждах му, честно казано, неговата беше мнооого по-апетитна от моята :).
После продължихме по тази улица, после пак завихме нанякъде. Честно казано, малко ми се губи преходът до Дворцовая набережная улица, но в един момент вече бяхме там и се снимахме до замръзналата Нева:
 |
| Улицата с блините - правят ги в оранжевата будка |
 |
| Нева |
 |
| На отсрещния бряг е Петропавловската крепост |
 |
| Петрпавловската крепост |
Въпреки, че вече започваше да се смрачава, продължихме да се мотаем по улиците на Петербург. Минахме покрай доста музеи и
исторически места и къщи:
Така, мотайки се из града се озовахме пред Исакиевский собор - великолепна катедрала, с площада пред нея, на който е паметника на Николай I. А там ни посрещнаха Петр I и Екатерина :)
След фотосесията на кралските двойки, една от тях (Марианка и Божко) осъзна, че примира от глад. В една от близките улички бяхме видели много симпатично заведение, към което се насочихме. Когато влязохме, сервитьорчетата на входа ни посрещнаха леко изненадано, но любезно ни поканиха на втория етаж. Оказа се, че това е кръчмичка с младежки контингент, но въпреки това се чувствахме много приятно и уютно - хубави, усмихнати и пъргави сервитьорки, бърз wireless и вкусни пилешки крилца:
Хапнахме, пийнахме биричка и доволни се прибрахме в хотела да спим.
Всички снимки от четвъртия ни ден в Русия са тук.
Ден пети - 14.03
За този ден първоначално бях предвидила разходка с метеор до Петерхоф - замъкът с фонтаните на Петр Велики. Както обаче вече казах, не слагах в плановете леда. Оказа се, че всички лодки по каналите и Финския залив започват работа доста по-късно през пролетта, а естествено и фонтаните на Петерхоф не работят. Затова решихме да отложим разходката до там за друг път (живот и здраве, вече ми се ходи пак до там :) ) и да използваме деня за автобусен тур (от типа hop-on-hop-off) и да видим максимална част от забележителностите му.
City tour-овете се осъществяват с двуетажни автобуси с панорамни прозорци и си имат добре работеща система на няколко езика за представяне на забележителностите, край които се преминава. Още от предната вечер разгледахме разписанието им и спирките, на които искаме да се качваме и слизаме, и си избрахме стартова спирка в района на Казанский собор.
Сутринта си станахме доволно наспани, но както и предната вечер имахме лек проблем с топлата вода в хотела. Явно бяхме единствени гости, и за да можем да си вземем душ, се налагаше да я пускаме да тече много дълго (около 20-на минути). Както и да е, преборихме я и се понесохме да закусваме. Хотелът ползва като база за закуски едно заведение точно до него - "Графские развалины". Като слязохме, открихме, че само за нас са приготвени какви ли не манджи, включително и странно изглеждащи бъркочи (например овесена каша). Естествено, хапнахме каквото си ни хареса и потеглихме. Както вече споменах, още в Москва си бяхме купили SIM карта с предплатен мобилен интернет и там си я ползвахме безпроблемно. Имахме 10 МB за няколко дни, и това ми се виждаше съвсем достатъчно (след като в България ползвам 3 без да изобщо да изключвам трафика данни). Когато обаче предния ден пробвахме да я ползваме в Петербург, получихме СМС, че сме я изчерпали. Тогава се позачудих кога успяхме, но когато се прибрахме вечерта в хотела, направих опит да я презаредя от карта Visa. Процедурата беше толкова замотана (с безброй кодове, обаждане на собствен номер (който не знаех), че в един момент се отказах. По тази причина, първото място на което отидохме, беше офис на мобилния оператор MTS. Влязохме вътре, обяснихме какъв е проблемът, и поискахме да заредим картата с още мегабайти. Служителите рекоха, че няма проблем, че картата е купена в Москва, и ей сегичка ще я заредят. И се започна едно голямо чакане. Една госпожица се бореше ту с компютъра си, ту с телефона ми, на който беше картата, и така поне 30-на минути. По едно време усещахме, че ще се сварим - все пак ние бяхме облечени като за разходка в зимен Петербург, а в офиса беше доста над 20 градуса. Почнахме да протестираме, но дамата в един момент каза, че е приключила, и че всичко е ОК, и че си имаме съответните МВ-ти. Показа ми и СМС-те, с които са потвърдени, и ние доволни си платихме и потеглихме. И на първия опит да заредим GoogleMaps получих съобщение, че съм изчерпала лимита си, и че трябва да презаредя картата. Съответно вкиснато я благословихме, и продължихме без мобилен интернет. Така или иначе, в повечето заведения има безплатен WiFi, и решихме при нужда да го ползваме. И като загледах достъпните мрежи, видях, че в цялата централна част на града си има достатъчно добро покритие на SPb Free, което всъщност е безплатен интернет от общината. Ползвахме си го край всички забележителности с доволно висока скорост. С други думи, прецакахме се с мобилния оператор, но пак успявахме да си ползваме нет при нужда.
След това премеждие, продължихме по Невский проспект към Казанский собор, в близост до който можехме да се качим на City tour. Докато чакахме следващия автобус, се разходихме в района на катедралата. ОГРОМНА е. Отвън дори не прилича на църква, а на дворец или нещо подобно. И е действащ православен храм.
Около нея има приятни площадчета с търговци на сувенири и лакомства, а и каляски с истински впрягове. Много е хубаво!
След като се поразходихме малко, решихме че сме гладни и поза мръзнали и се намърдахме в една кръчмичка, която ни се видя симпатична. Вътре ни посрещнаха с предложение за гренки+бира. Не бяхме сигурни какво са гренки, но се съгласихме. Оказаха се препечени в чесново масло парченца хляб, поръсени с настърган кашкавал и копър. Мммм, голяма вкуснотия, а как вървят с биричка...! Жестоко мезе!
Похапнахме, повторихме :) и се нагласихме да продължаваме с разходката. Намерихме спирка на сити тура, и почти без да чакаме се качихме и поехме из града и към Петропавловската крепост. Автобусът минава през най-атрактивните места на Петербург, има добре работеща аудио система и множество спирки, на които можеш да слизаш и да се качваш на принципа хоп-он-хоп-оф, така че си струва удоволствието. Снимките по долу ги правих през прозорците му:
След като се повозихме на сити тур-а, стигнахме и до Петропавловската крепост, която е изградена на Заешкия остров точно срещу Зимния дворец. Макар в началото да е имала стратегическо отбранително значение, с течение на времето се е превърнала в затвор за политически затворници. В крепостта се намират артилерийски музей, монетен двор и великолепната църква Петропавловский собор с уникалната стрела на върха и. Ето ни там:
След като се поразходихме из крепостта, решихме да се приберем пеш по Биржевой мост. Вече захладняваше, но въпреки това денят беше ясен и слънчев и просто не ни се прибираше в хотела. Та си вървяхме, снимахме си каквото ни попадне по пътя:
Когато съвсем притъмня, решихме да вечеряме в кръчмичката с пилешките крилца в близост до Исакиевский собор от предната вечер. Хапнахме, пийнахме пак по бира и се прибрахме да почиваме.
Всички снимки от петия ни ден са тук.
Шести ден - 15.03.2015 г.
Предстоеше ни да видим едно от чудесата на света - Кехлибарената стая, така че аз лично бях леко развълнувана от предстоящата екскурзия. И не останах разочарована, даже напротив!
Автобусът за екскурзията, която си бяхме избрали, тръгваше в уличка до Казанский собор в 10 часа, така че след като станахме и хапнахме, отново поехме към Невский проспект.
Не можех да пропусна пак да щракна огрените от слънцето Дворцовая площад, Александровская колона и Зимен дворец:
Стигнахме до автобуса, качихме се и се оказа, че май сме единствените чужденци вътре. Слава богу, че се оправяме доволно с руския, така че да разбираме всичко, което разказваше екскурзоводката. Оказа се, че е много сладкодумна дама, която почти през целия път разказваше за забележителностите, край които минаваме. За съжаление рейсът се движеше доста бързо, та снимките през прозорците не ми се получиха. Май само това горе-долу бива - мемориалният площад в памет на загиналите по време на блокадата от Втората световна война:
В действителност е много красив и вълнуващ, съжалявам че от снимките ми въобше не си личи.
Като цяло пътуването до гр. Пушкин (където е комплексът Царско село - Екатериниския дворец) мина неусетно, докато слушахме разказите на екскурзоводката. И ето ни там - пред парка на Пушкиновия лицей, на когото впоследствие е кръстено градчето и встрани от двореца:
Поехме с групата си и се озовахме пред двореца:
След като преминахме инструктаж за аудио гидовете на двореца и обухме задължителните калцуни, се озовахме в едно от най-разточително красивите места, които съм виждала. В спомените ми остана усещането за много злато, пищност, много красоти и богатство. Залите на двореца са разположени една след друга и са свързани с богато украсени със злато врати, разположени на една линия. По този начин, когато човек застане пред първата врата, се вижда коридор от златна украса - това е т. наречената Золотая анфилада:
Снимахме страшно много. Забранена за снимки е само кехлибарената стая, която е нещо наистина невероятно - стените и са целите покрити с кехлибарени инкрустации в преливащи цветове.
Някои от експонатите в двореца са евакуирани преди немската окупация, други са изцяло възстановявани и реставрирани в продължение на повече от 50 години. По-долу показвам някои от снимките от залите на двореца:
След като ни се зави свят от красотите в двореца, излязохме в парка му. През март нямаше кой знае колко зеленина, на която да се радваме, но все пак се видя колко подреден и красив е - алеи, беседки, езера (замръзнали в момента)... Даже имаше сватба:
Докато се пошляхме из парка, стана време да вървим към автобуса. Отивайки натам от сергийките по пътя си купихме кехлибарени мишлета за портфейл - в Русия има традиция да се поставя "миьш в кошелек", за да пази парите вътре :).
След всичките тези красоти не ни се прибираше в хотела и след като автобусът ни върна обратно, решихме да влезем в Казанский собор. Мисля, че споменах, че в момента е един от най-големите действащи православни храмове в града. Вътре е много внушително, там се намират и гробът на Кутузов. Обаче ми беше неудобно да снимам вътре и затова няма как да го покажа.
След всичко това дойде време да хапнем. Избрахме си ресторантче на Невский проспект с интересни носталгични соц украси на входа, а и вътре. Кухнята обаче си беше много вкусна, и след като се нахранихме, решихме да понакупим малко почерпки за България. Божко с явна носталгия си спомняше за някогашните руски "конфетьi", завити с целофанена книжка, и решихме да потърсим такива. И намерихме - в едно малко магазинче в уличките зад хотела ни. Напълнихме няколко торбички с бонбонки поехме към
хотела за да посъберем чантите за път. Все пак това беше последният ни пълен ден и ни предстоеше полет към България. Преди това обаче имахме една забавна случка. Както вече казах, сравнително рано се прибрахме и се нагласихме за почивка. Аз се бях издокарала с пижама на ягодки и се излежавах блажено пред телевизора, когато телефона в стаята звънна. Леко изненадано вдигнах и се оказа, че ни търсят от рецепцията с въпрос какво бихме искали да закусим на следващата сутрин. Явно наистина бяхме единствени гости за закуска и само за нас двамата се приготвяха огромни количества храна, голяма част от която оставаше недокосната. Та ни питаха какво искаме, за да не изхвърлят остатъци. С леко заекващ руски попитах от какво мога да избирам, и че ни трябва малко време да решим. Момичето каза добре и затвори. И след не много време, на вратата се почука. Както си бях по пижама на ягодки отворих, и видях пред себе си момче, въоръжено с лист с написани манджи за закуска. Леле, много бяхме смешни - Божко в леглото, аз чета закуски и се чудим искаме ли съответното нещо, или не. И момчето седи и ни чака да измислим. Е избрахме, момъкът си замина, а ние си легнахме да спим.
Снимките от този ден са тук.
Ден седем - 16.03.2015
Това беше последния ни ден в Русия. Предстоеше ни завръщане, но преди това имахме още едно планирано изживяване. Бях планирала да се качим до колонадата на Исакиевския собор, и да разгледаме града от птичи полет.
След като станахме и закусихме с планираната от предната вечер закуска, поехме на последна разходка. Оказа се, че сме подранили, и колонадата още е затворена. Нищо де - пообиколихме още веднъж великолепния площад и го снимахме на дневна светлина:
След като катедралата отвори, си купихме билетчета и поехме нагоре към колонадата. Изкачването става по много стари стръмни стълби и ми се вижда даже леко опасно. Все пак си се качихме и пред нас се появи Санкт Петербург в цялата му прелест. Панорамата наистина е великолепна, а на терасата има говорители, от които постоянно се чува разказ за града и забележителностите, които са пред посетителите. Божко направи няколко снимки, а аз се задоволих да зяпам и да ахкам:
Сега съжалявам, че не снимах и аз, но както и да е... Другия път :).
Както си зяпахме, времето си вървеше, и дойде време да освобождаваме стаята и да потегляме към къщи. Върнахме се в хотела, взехме си чантите, освободихме стаята, и поехме към метрото. Това са последните ни снимки от Русия - как се возим на ескалатора, който сякаш няма начало и край:
От метрото до летището стигнахме много бързо. Както вече мисля че споменах, летище Пулково е доста подредено и просторно, така че си почакахме доста удобно полета си за Франкфурт. Честно казано, вече започвах да превъртам впечатленията в главата си, така че и първия полет до Германия, и този от там до София, ми се сливат. От София до Пловдив си се прибрахме нормално, и доволни от преживяното започнахме да си събираме спомените.
След като се прибрахме, Google Photo ме изненада с приятна анимирана колекция от снимките, които съм правила. Ето я и нея.
Фффyy
Всички снимки от четвъртия ни ден в Русия са тук.
Ден пети - 14.03
За този ден първоначално бях предвидила разходка с метеор до Петерхоф - замъкът с фонтаните на Петр Велики. Както обаче вече казах, не слагах в плановете леда. Оказа се, че всички лодки по каналите и Финския залив започват работа доста по-късно през пролетта, а естествено и фонтаните на Петерхоф не работят. Затова решихме да отложим разходката до там за друг път (живот и здраве, вече ми се ходи пак до там :) ) и да използваме деня за автобусен тур (от типа hop-on-hop-off) и да видим максимална част от забележителностите му.
City tour-овете се осъществяват с двуетажни автобуси с панорамни прозорци и си имат добре работеща система на няколко езика за представяне на забележителностите, край които се преминава. Още от предната вечер разгледахме разписанието им и спирките, на които искаме да се качваме и слизаме, и си избрахме стартова спирка в района на Казанский собор.
Сутринта си станахме доволно наспани, но както и предната вечер имахме лек проблем с топлата вода в хотела. Явно бяхме единствени гости, и за да можем да си вземем душ, се налагаше да я пускаме да тече много дълго (около 20-на минути). Както и да е, преборихме я и се понесохме да закусваме. Хотелът ползва като база за закуски едно заведение точно до него - "Графские развалины". Като слязохме, открихме, че само за нас са приготвени какви ли не манджи, включително и странно изглеждащи бъркочи (например овесена каша). Естествено, хапнахме каквото си ни хареса и потеглихме. Както вече споменах, още в Москва си бяхме купили SIM карта с предплатен мобилен интернет и там си я ползвахме безпроблемно. Имахме 10 МB за няколко дни, и това ми се виждаше съвсем достатъчно (след като в България ползвам 3 без да изобщо да изключвам трафика данни). Когато обаче предния ден пробвахме да я ползваме в Петербург, получихме СМС, че сме я изчерпали. Тогава се позачудих кога успяхме, но когато се прибрахме вечерта в хотела, направих опит да я презаредя от карта Visa. Процедурата беше толкова замотана (с безброй кодове, обаждане на собствен номер (който не знаех), че в един момент се отказах. По тази причина, първото място на което отидохме, беше офис на мобилния оператор MTS. Влязохме вътре, обяснихме какъв е проблемът, и поискахме да заредим картата с още мегабайти. Служителите рекоха, че няма проблем, че картата е купена в Москва, и ей сегичка ще я заредят. И се започна едно голямо чакане. Една госпожица се бореше ту с компютъра си, ту с телефона ми, на който беше картата, и така поне 30-на минути. По едно време усещахме, че ще се сварим - все пак ние бяхме облечени като за разходка в зимен Петербург, а в офиса беше доста над 20 градуса. Почнахме да протестираме, но дамата в един момент каза, че е приключила, и че всичко е ОК, и че си имаме съответните МВ-ти. Показа ми и СМС-те, с които са потвърдени, и ние доволни си платихме и потеглихме. И на първия опит да заредим GoogleMaps получих съобщение, че съм изчерпала лимита си, и че трябва да презаредя картата. Съответно вкиснато я благословихме, и продължихме без мобилен интернет. Така или иначе, в повечето заведения има безплатен WiFi, и решихме при нужда да го ползваме. И като загледах достъпните мрежи, видях, че в цялата централна част на града си има достатъчно добро покритие на SPb Free, което всъщност е безплатен интернет от общината. Ползвахме си го край всички забележителности с доволно висока скорост. С други думи, прецакахме се с мобилния оператор, но пак успявахме да си ползваме нет при нужда.
След това премеждие, продължихме по Невский проспект към Казанский собор, в близост до който можехме да се качим на City tour. Докато чакахме следващия автобус, се разходихме в района на катедралата. ОГРОМНА е. Отвън дори не прилича на църква, а на дворец или нещо подобно. И е действащ православен храм.
Около нея има приятни площадчета с търговци на сувенири и лакомства, а и каляски с истински впрягове. Много е хубаво!
След като се поразходихме малко, решихме че сме гладни и поза мръзнали и се намърдахме в една кръчмичка, която ни се видя симпатична. Вътре ни посрещнаха с предложение за гренки+бира. Не бяхме сигурни какво са гренки, но се съгласихме. Оказаха се препечени в чесново масло парченца хляб, поръсени с настърган кашкавал и копър. Мммм, голяма вкуснотия, а как вървят с биричка...! Жестоко мезе!
Похапнахме, повторихме :) и се нагласихме да продължаваме с разходката. Намерихме спирка на сити тура, и почти без да чакаме се качихме и поехме из града и към Петропавловската крепост. Автобусът минава през най-атрактивните места на Петербург, има добре работеща аудио система и множество спирки, на които можеш да слизаш и да се качваш на принципа хоп-он-хоп-оф, така че си струва удоволствието. Снимките по долу ги правих през прозорците му:
 |
| Много ме впечатлиха играещите по леда деца :) |
 |
| Петропавловската крепост в далечината |
 |
| Началото на Дворцовьй мост откъм площада |
 |
| На Дворцовий мост |
 |
| Точно пред петропавловската крепост, на слънчижето има моржуващи хора - не се виждат много добре, но са там |
 |
| Това са някакви патета на леда, много са симпатични |
 |
| Аз едно време така си играен на пясъка на плажа, а тези дечица си имат лед :) |
След като се повозихме на сити тур-а, стигнахме и до Петропавловската крепост, която е изградена на Заешкия остров точно срещу Зимния дворец. Макар в началото да е имала стратегическо отбранително значение, с течение на времето се е превърнала в затвор за политически затворници. В крепостта се намират артилерийски музей, монетен двор и великолепната църква Петропавловский собор с уникалната стрела на върха и. Ето ни там:
 |
| Централната порта на крепостта откъм Иоановский мост |
 |
| Тук съм до счастливий заяц |
 |
| Дворцовая набережная от Петропавловската крепос |
 |
| Нева и Дворцовая набережная |
Когато съвсем притъмня, решихме да вечеряме в кръчмичката с пилешките крилца в близост до Исакиевский собор от предната вечер. Хапнахме, пийнахме пак по бира и се прибрахме да почиваме.
Всички снимки от петия ни ден са тук.
Шести ден - 15.03.2015 г.
Предстоеше ни да видим едно от чудесата на света - Кехлибарената стая, така че аз лично бях леко развълнувана от предстоящата екскурзия. И не останах разочарована, даже напротив!
Автобусът за екскурзията, която си бяхме избрали, тръгваше в уличка до Казанский собор в 10 часа, така че след като станахме и хапнахме, отново поехме към Невский проспект.
Не можех да пропусна пак да щракна огрените от слънцето Дворцовая площад, Александровская колона и Зимен дворец:
В действителност е много красив и вълнуващ, съжалявам че от снимките ми въобше не си личи.
Като цяло пътуването до гр. Пушкин (където е комплексът Царско село - Екатериниския дворец) мина неусетно, докато слушахме разказите на екскурзоводката. И ето ни там - пред парка на Пушкиновия лицей, на когото впоследствие е кръстено градчето и встрани от двореца:
След като преминахме инструктаж за аудио гидовете на двореца и обухме задължителните калцуни, се озовахме в едно от най-разточително красивите места, които съм виждала. В спомените ми остана усещането за много злато, пищност, много красоти и богатство. Залите на двореца са разположени една след друга и са свързани с богато украсени със злато врати, разположени на една линия. По този начин, когато човек застане пред първата врата, се вижда коридор от златна украса - това е т. наречената Золотая анфилада:
Снимахме страшно много. Забранена за снимки е само кехлибарената стая, която е нещо наистина невероятно - стените и са целите покрити с кехлибарени инкрустации в преливащи цветове.
 |
| Снимката не е от нас, изтеглих я, но много исках да включа и част от кехлибарената стая |
 |
| Роклята е изработена от хартия |
След като ни се зави свят от красотите в двореца, излязохме в парка му. През март нямаше кой знае колко зеленина, на която да се радваме, но все пак се видя колко подреден и красив е - алеи, беседки, езера (замръзнали в момента)... Даже имаше сватба:
Докато се пошляхме из парка, стана време да вървим към автобуса. Отивайки натам от сергийките по пътя си купихме кехлибарени мишлета за портфейл - в Русия има традиция да се поставя "миьш в кошелек", за да пази парите вътре :).
След всичките тези красоти не ни се прибираше в хотела и след като автобусът ни върна обратно, решихме да влезем в Казанский собор. Мисля, че споменах, че в момента е един от най-големите действащи православни храмове в града. Вътре е много внушително, там се намират и гробът на Кутузов. Обаче ми беше неудобно да снимам вътре и затова няма как да го покажа.
След всичко това дойде време да хапнем. Избрахме си ресторантче на Невский проспект с интересни носталгични соц украси на входа, а и вътре. Кухнята обаче си беше много вкусна, и след като се нахранихме, решихме да понакупим малко почерпки за България. Божко с явна носталгия си спомняше за някогашните руски "конфетьi", завити с целофанена книжка, и решихме да потърсим такива. И намерихме - в едно малко магазинче в уличките зад хотела ни. Напълнихме няколко торбички с бонбонки поехме към
хотела за да посъберем чантите за път. Все пак това беше последният ни пълен ден и ни предстоеше полет към България. Преди това обаче имахме една забавна случка. Както вече казах, сравнително рано се прибрахме и се нагласихме за почивка. Аз се бях издокарала с пижама на ягодки и се излежавах блажено пред телевизора, когато телефона в стаята звънна. Леко изненадано вдигнах и се оказа, че ни търсят от рецепцията с въпрос какво бихме искали да закусим на следващата сутрин. Явно наистина бяхме единствени гости за закуска и само за нас двамата се приготвяха огромни количества храна, голяма част от която оставаше недокосната. Та ни питаха какво искаме, за да не изхвърлят остатъци. С леко заекващ руски попитах от какво мога да избирам, и че ни трябва малко време да решим. Момичето каза добре и затвори. И след не много време, на вратата се почука. Както си бях по пижама на ягодки отворих, и видях пред себе си момче, въоръжено с лист с написани манджи за закуска. Леле, много бяхме смешни - Божко в леглото, аз чета закуски и се чудим искаме ли съответното нещо, или не. И момчето седи и ни чака да измислим. Е избрахме, момъкът си замина, а ние си легнахме да спим.
Снимките от този ден са тук.
Ден седем - 16.03.2015
Това беше последния ни ден в Русия. Предстоеше ни завръщане, но преди това имахме още едно планирано изживяване. Бях планирала да се качим до колонадата на Исакиевския собор, и да разгледаме града от птичи полет.
След като станахме и закусихме с планираната от предната вечер закуска, поехме на последна разходка. Оказа се, че сме подранили, и колонадата още е затворена. Нищо де - пообиколихме още веднъж великолепния площад и го снимахме на дневна светлина:
След като катедралата отвори, си купихме билетчета и поехме нагоре към колонадата. Изкачването става по много стари стръмни стълби и ми се вижда даже леко опасно. Все пак си се качихме и пред нас се появи Санкт Петербург в цялата му прелест. Панорамата наистина е великолепна, а на терасата има говорители, от които постоянно се чува разказ за града и забележителностите, които са пред посетителите. Божко направи няколко снимки, а аз се задоволих да зяпам и да ахкам:
Сега съжалявам, че не снимах и аз, но както и да е... Другия път :).
Както си зяпахме, времето си вървеше, и дойде време да освобождаваме стаята и да потегляме към къщи. Върнахме се в хотела, взехме си чантите, освободихме стаята, и поехме към метрото. Това са последните ни снимки от Русия - как се возим на ескалатора, който сякаш няма начало и край:
От метрото до летището стигнахме много бързо. Както вече мисля че споменах, летище Пулково е доста подредено и просторно, така че си почакахме доста удобно полета си за Франкфурт. Честно казано, вече започвах да превъртам впечатленията в главата си, така че и първия полет до Германия, и този от там до София, ми се сливат. От София до Пловдив си се прибрахме нормално, и доволни от преживяното започнахме да си събираме спомените.
След като се прибрахме, Google Photo ме изненада с приятна анимирана колекция от снимките, които съм правила. Ето я и нея.
Фффyy
Няма коментари:
Публикуване на коментар